Адвокатска кантора Колибанекова и партньори предлага професионална правна помощ в областта на наказателното право и наказателните дела в София, Пловдив, Бургас, Варна, Благоевград, Пазарджик, Русе, Силистра, Шумен и цяла България. Нашите клиенти често се обръщат към нас с въпроси относно обжалването и изменението на мерки за неотклонение по наказателни дела, което е изключително важно за тяхната защита и правата им в процеса. В настоящата статия ще разгледаме теми като максималния срок на задържане под стража, възможностите за обжалване на мярка за неотклонение задържане под стража, както и изменението на тези мерки в съдебната фаза.
Често задаваните въпроси включват: „Какъв е максималният срок на задържане под стража?“ и „Как се обжалва мярка за неотклонение задържане под стража?“. Нашите клиенти също така търсят информация относно изменението на мерките за неотклонение в съдебната фаза, протоколите за мярка за неотклонение задържане под стража и сроковете за домашен арест. Мерките за неотклонение, съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и съдебната практика относно тези мерки са също предмет на обсъждане.
Ние сме на разположение да отговорим на въпроси като „Как се сменя мярката за неотклонение?“ и „Какви са максималните срокове на задържане под стража според закона?“. Като добър адвокат по наказателно право в цяла България, наш специалист може да предложи компетентна правна помощ и съдействие по всякакви въпроси, свързани с изменения на мерките за неотклонение в съдебната фаза или домашен арест. В следващите параграфи ще разгледаме детайлно различните аспекти на мерките за неотклонение, като се фокусираме върху законодателната рамка и съдебната практика в България.
Терминът "мярка за неотклонение" съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в България обхваща различни мерки, които могат да бъдат взети спрямо обвиняемия с цел да се гарантира неговото присъствие в процеса и предотвратяване на укриване или извършване на ново престъпление. Според чл. 56, ал. 1 от НПК, мярка за неотклонение може да се вземе спрямо обвиняемия по дело от общ характер, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл. 57. Важно е да се отбележи, че когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2-4, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия (чл. 56, ал. 2).
Целта на мерките за неотклонение, според чл. 57 от НПК, е да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Видовете мерки за неотклонение са посочени в чл. 58 и включват подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия (чл. 56, ал. 3).
В акта, с който се определя мярката за неотклонение, съгласно чл. 59, ал. 1 от НПК, се посочват времето и мястото на издаването му, органът, който го издава, делото, по което се издава, трите имена на обвиняемия, престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и мотивите за определената мярка. Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес (чл. 59, ал. 2).
Подписката като мярка за неотклонение, описана в чл. 60, ал. 1, се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Органът, взел мярката, уведомява структурите на Министерството на вътрешните работи, които контролират спазването на задължението (чл. 60, ал. 2 и 3).
Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа и при определяне на гаранцията се взема предвид имущественото положение на обвиняемия (чл. 61, ал. 1 и 2). Гаранцията, взета от органите на досъдебното производство, може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в тридневен срок от предявяване на акта за определянето и (чл. 61, ал. 3). Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице, като при първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката от подписка в гаранция, съответният орган определя срок за представянето и, който не може да бъде по-малък от три дни и по-голям от петнадесет дни (чл. 61, ал. 4 и 5).
Домашният арест, съгласно чл. 62, ал. 1, се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда (чл. 62, ал. 2). Спазването на забраната може да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение (чл. 62, ал. 6).
Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление (чл. 63, ал. 1). Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност е налице при определени условия, посочени в чл. 63, ал. 2. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от определени срокове, посочени в чл. 63, ал. 4, в зависимост от тежестта на престъплението.
Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора, съгласно чл. 64, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда (чл. 64, ал. 2).
Съдът предоставя на обвиняемия и на неговия защитник възможност да се запознаят с всички събрани до момента доказателства по делото (чл. 64, ал. 3). Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник (чл. 64, ал. 4).
Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато са налице основанията по чл. 63, ал. 1, а ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека (чл. 64, ал. 5). Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно.
С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест (чл. 64, ал. 6). Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок (чл. 64, ал. 7). Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото (чл. 64, ал. 8).
Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание, и определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест (чл. 64, ал. 9). Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето и (чл. 64, ал. 10).
Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража (чл. 65, ал. 1). Искането се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда (чл. 65, ал. 2). Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото може да се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини (чл. 65, ал. 3).
Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест (чл. 65, ал. 4). Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия (чл. 65, ал. 5). Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по чл. 65, ал. 4 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия (чл. 65, ал. 6).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок (чл. 65, ал. 7). Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато той заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини (чл. 65, ал. 8). Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание, и определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест (чл. 65, ал. 9). Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето и (чл. 65, ал. 10).ю
Ако обвиняемият не изпълни задълженията, свързани с мерките за неотклонение, като не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да уведоми за това, или наруши взетата мярка, му се взема по-тежка мярка за неотклонение (чл. 66, ал. 1). Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата и може да бъде определена нова гаранция в по-голям размер (чл. 66, ал. 2).
Въпросът за максималния срок на задържане под стража в България е от изключителна важност за защитата на правата на обвиняемите и за гарантиране на справедливостта в наказателния процес. Съгласно чл. 63, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от определени срокове в зависимост от тежестта на престъплението. По-конкретно:
След изтичането на тези срокове, задържаният трябва да бъде незабавно освободен по разпореждане на прокурора (чл. 63, ал. 5). Ако в досъдебното производство се установи, че вече не съществуват основанията за задържане, мярката за неотклонение може да бъде изменена в по-лека или отменена изцяло (чл. 63, ал. 6).
Тези разпоредби имат за цел да предотвратят неоправдано дълго задържане на обвиняеми без съдебен контрол и да осигурят баланса между необходимостта от задържане за защита на обществения интерес и правото на свобода на обвиняемия.
Съдебният контрол върху задържането под стража е още един механизъм за защита на правата на обвиняемите. Чл. 65 от НПК предоставя възможност на обвиняемия или неговия защитник по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража. В този случай делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред въззивния съд.
Спрямо непълнолетни лица в България могат да се вземат няколко мерки за неотклонение, които имат за цел да гарантират присъствието им в процеса и да предотвратят извършването на нови престъпления. Според чл. 386, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), тези мерки включват: надзор на родителите или на попечителя, надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен, надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и задържане под стража.
Мярката за неотклонение задържане под стража се взема само в изключителни случаи, като явяването на непълнолетния обвиняем пред съда се осигурява незабавно от прокурора. При необходимост прокурорът може да постанови задържане на обвиняемия до 48 часа за довеждането му пред съда. В досъдебното производство задържането под стража не може да продължи повече от пет месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и повече от два месеца във всички останали случаи (чл. 386, ал. 2).
Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и органите по чл. 386, ал. 1, т. 1-3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред разследващия орган и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения, на тези лица може да се налага глоба до петстотин лева (чл. 386, ал. 3).
В случаите на задържане, непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните. Незабавно се съобщава на техните родители, попечители или други лица, които по закон полагат грижи за тях, както и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик. Ако не са отпаднали обстоятелствата по чл. 385б, ал. 2, за задържането се уведомява друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния обвиняем и одобрено от наблюдаващия прокурор (чл. 386, ал. 4).
С цел да се защити най-добрият интерес на непълнолетния, уведомяването на конкретно лице по чл. 386, ал. 4 може да се отложи за срок до 24 часа, когато е налице неотложна необходимост за предотвратяване на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление. В този случай за задържането и за отлагане на уведомяването незабавно се уведомява Държавната агенция за закрила на детето (чл. 386, ал. 5).
При разследването и съдебното следствие се събират доказателства за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и доказателства дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица (чл. 387, ал. 1). Възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст (чл. 387, ал. 2).
След предявяване на постановлението за привличането на непълнолетен като обвиняем, органът на досъдебното производство изисква от инспектор при детска педагогическа стая по местоживеене на лицето изготвянето на характеристика за установяване на личностните особености на обвиняемия, която се представя по делото в 14-дневен срок (чл. 387, ал. 3). Когато това се налага от обстоятелствата по делото, органът на досъдебното производство изисква от съответната дирекция "Социално подпомагане" изготвянето на социален доклад за семейната и социалната среда на непълнолетния. Докладът се предоставя в 14-дневен срок и се счита за неразделна част от характеристиката (чл. 387, ал. 4). Характеристиката се изготвя с участието на непълнолетния и когато е подходящо, в изготвянето и участват родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, включително лица, посочени от него (чл. 387, ал. 5).
Характеристиката се основава на данни за личността, достигнатата степен на емоционална и социална зрялост на непълнолетния, за неговото икономическо положение, социалната и семейната му среда, предпоставки за уязвимост, предходни противоправни прояви и мерките, взети по тях, както и всички рискови фактори, свързани с обстоятелствата по делото (чл. 387, ал. 6). Целта на характеристиката е да подпомогне органите на досъдебното производство и съда при вземане на решение относно мярката за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, при провеждане на процесуалните действия и при определяне на вида и размера на наказанието и на наложените възпитателни мерки (чл. 387, ал. 7). Когато в хода на наказателното производство възникнат нови обстоятелства, които значително изменят или допълват данните по чл. 387, ал. 6, органът на досъдебното производство или съдът разпореждат актуализиране на характеристиката (чл. 387, ал. 8).
При взимането на решение за налагане на определена мярка за неотклонение, съдът съобразява редица фактори и обстоятелства, които са описани в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и се прилагат в практиката. Според чл. 56, ал. 3 от НПК, при определяне на мерките за неотклонение съдът взема предвид следните критерии:
В практиката, както е видно от предоставените документи, съдът преценява всички тези обстоятелства и прави балансирана оценка преди да вземе решение за налагане на определена мярка за неотклонение. Например, в определение № 22/29.01.2008 г. на Районен съд Левски по ч.н.д. № 20084410200111, съдът е взел под внимание, че обвиняемият е осъждан многократно и е извършил тежко умишлено престъпление, което е довело до налагане на мярка "задържане под стража".
Също така, в решение на Софийски апелативен съд от 04.05.2017 г., съдът е преценил доказателствата по делото и поведението на обвиняемия, включително риска от укриване и осуетяване на наказателното производство, преди да промени мярката за неотклонение от "домашен арест" на "задържане под стража".
Тези решения показват как съдилищата в България съобразяват различните обстоятелства и доказателства, за да осигурят справедлив процес и защита на обществения интерес.
Мярката за неотклонение подписка се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган (чл. 60, ал. 1 от НПК). При определяне на мярката подписка, съдът взема предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното му състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността му (чл. 56, ал. 3 от НПК). Подписката е по-лека мярка и се налага, когато съдът прецени, че няма реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление.
Процедурата за обжалване на мярка за неотклонение задържане под стража е уредена в чл. 65 от НПК. Обвиняемият или неговият защитник могат по всяко време на досъдебното производство да поискат изменение на взетата мярка. Искането се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда. Делото се насрочва в тридневен срок и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Съдът преценява всички обстоятелства и се произнася с определение, което може да се обжалва пред въззивния съд.
При мярка за неотклонение надзор на родителите или попечителя, непълнолетният се предава под надзора на тези лица срещу подписка. Родителите или попечителят поемат задължението да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред разследващия орган и съда (чл. 386, ал. 3 от НПК). В случай на виновно неизпълнение на тези задължения, те могат да бъдат глобени до петстотин лева.
При взимане на решение за мярка за неотклонение спрямо лица с влошено здравословно състояние, съдът взема предвид здравословното състояние на обвиняемия (чл. 56, ал. 3 от НПК). В такива случаи, по-леките мерки като подписка или домашен арест могат да бъдат предпочетени пред задържане под стража. Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган (чл. 62, ал. 1 от НПК), което осигурява контрол без необходимостта от задържане в арестни условия, които могат да влошат здравословното състояние на обвиняемия.
%402x.svg)
.webp){kind=icon}
