Адвокатска кантора Колибанекова и партньори е специализирана в предоставянето на правни услуги в сферата на административното право, включително завеждане на искове срещу държавата и общините по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Нашият екип е съставен от опитни адвокати, които успешно са представлявали множество клиенти в дела срещу държавата и административните органи, като са постигнали значителни обезщетения за неимуществени вреди.

Един от най-честите въпроси, които получаваме от нашите клиенти, е свързан със сроковете за предявяване на иск по ЗОДОВ и подсъдността на такива дела. Важно е да се знае, че срокът за подаване на искова молба по ЗОДОВ е от съществено значение за успешното провеждане на делото. Много клиенти се интересуват и от образец на искова молба по ЗОДОВ, за да имат яснота относно необходимите документи и процедурата.

Ние също така получаваме запитвания относно обезщетенията по ЗОДОВ и неимуществените вреди, които могат да бъдат претендирани. Тълкувателните решения по ЗОДОВ, както и спечелените дела срещу държавата, също представляват голям интерес за нашите клиенти, тъй като те предоставят важна информация за възможните резултати и правната практика в тази област.

Нашият екип от адвокати е посветен на защитата на правата на гражданите срещу неправомерни действия на държавните и общинските органи. Независимо дали се касае за конкретни случаи на вреди или за общи въпроси относно отговорността на държавата и общините по ЗОДОВ, ние сме готови да предоставим професионална правна помощ и консултация. Ако търсите добър адвокат за дела срещу държавата по ЗОДОВ в България, кантора Колибанекова и партньори е вашият надежден партньор.

В тази статия ще разгледаме подробно всички аспекти на завеждането на дело по ЗОДОВ, включително сроковете, подсъдността и възможните обезщетения. Ще предоставим информация и за давността по ЗОДОВ, както и за законовите норми, уреждащи отговорността на държавата и общините за вреди. Нашата цел е да ви предоставим пълна и полезна информация, която да ви помогне да защитите вашите права ефективно.

Какво представлява отговорността на държавата за вреди, нанесени на граждани? Кога можем да заведем дело?

Делото по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) може да бъде заведено в случаите, когато граждани или юридически лица са претърпели вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните и общинските органи и техните длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (чл. 1, ал. 1). Също така, вреди могат да възникнат от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Тези искове се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от същия кодекс.

Съгласно чл. 2, ал. 1, държавата носи отговорност за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда. Това включва случаи на задържане под стража или домашен арест, когато те са били отменени, както и други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Държавата отговаря и за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2-4 на Конвенцията, както и за обвинения в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради липса на престъпление (чл. 2, ал. 1, т. 3).

Вреди могат да бъдат претендирани и в случаи на наложени наказания по Наказателния кодекс или административни наказания, когато лицето бъде оправдано или наказанието бъде отменено (чл. 2, ал. 1, т. 4). Освен това, държавата носи отговорност и за незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, както и за разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност (чл. 2, ал. 1, т. 7 и т. 8).

Законът предвижда отговорност и за вреди, причинени от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията (чл. 2, ал. 2), както и за вреди, причинени от органите на съдебната власт при нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (чл. 2б).

Отговорността на държавата обхваща и вреди, причинени от органите на досъдебното производство при разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публични изявления, в които обвиняем се представя като виновен (чл. 2, ал. 1, т. 8). Също така, нова разпоредба, въведена с изменението от 2024 г., добавя отговорност за нарушения на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 2, ал. 1, т. 9).

Важно е да се отбележи, че исковете за обезщетение по ЗОДОВ трябва да бъдат предявени в сроковете, определени от закона. Пропускането на тези срокове може да доведе до загуба на правото на обезщетение. При подаване на искова молба, гражданите и юридическите лица следва да представят всички необходими доказателства за претърпените вреди и причинно-следствената връзка между тях и действията на държавните или общинските органи.

Кои действия, бездействия и актове на държавата са незаконни?

Какво представляват незаконни действия, бездействия и актове на държавата, които могат да бъдат основание за завеждане на дело по ЗОДОВ, е въпрос, чийто отговор зависи от редица фактори и конкретните обстоятелства на всеки случай. Незаконни действия са например тези, които са извършени при липсата на компетентност на длъжностните лица, които са ги извършили в нарушение на предписаните по закон процедури. Това включва както действия, които са извършени по начин, който не отговаря на законовите изисквания, така и действия, които изобщо не са били предприети, когато законът изисква тяхното извършване.

От друга страна, незаконното бездействие се отнася до случаите, когато държавни или общински органи или техни служители не предприемат необходимите действия, които са задължени да извършат по закон, като това води до причиняване на вреди. Такова бездействие може да бъде израз на липса на адекватни мерки в конкретна ситуация, която изисква държавната намеса.

Накрая, незаконните актове включват издаването на решения, заповеди или други административни актове, които са в нарушение на законовите изисквания - например, актове, издадени от неоторизирани органи; актове, които не отговарят на формалните изисквания на закона или актове, издадени в противоречие с действащите законови разпоредби.

Важно е да се отбележи, че за образуване на производство по ЗОДОВ невинаги се изисква виновност от страна на държавния орган или служител - дори при добросъвестни действия или бездействия, ако са причинени вреди, може да бъде ангажирана отговорността на държавата или общината. Това подчертава значението на принципа на защита на гражданите от неправомерните действия на администрацията, като осигурява правен механизъм за тяхното обезщетение.

Кога не може да се търси отговорност от правозащитните органи по реда на ЗОДОВ?

Когато се разглежда въпросът за отговорността на правозащитните органи по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), има определени обстоятелства, при които тази отговорност не може да бъде търсена.

Първо, чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди определя конкретни хипотези, при които държавата носи отговорност за вреди, причинени на граждани от правозащитните органи. Тези хипотези включват:

1. Задържане под стража, включително домашен арест, когато те бъдат отменени.
2. Нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
3. Обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради липса на престъпление.
4. Налагане на наказание, което впоследствие бъде отменено.
5. Прилагане на административна мярка, която бъде отменена като незаконосъобразна.
6. Изпълнение на наказание над определения срок или размер.
7. Незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
8. Разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност.

Тези хипотези са изчерпателно изброени в закона. Следователно, когато вредите не попадат в нито една от тези категории, не са налице предпоставки за търсене на отговорност на правозащитните органи по чл. 2 от ЗОДОВ​​.

На второ място, ако вредите са причинени от действия или бездействия, които не са в рамките на правозащитната дейност, също не могат да се претендират обезщетения по ЗОДОВ. Например, актове на длъжностни лица, които не са свързани с изпълнението на техните правозащитни функции, не попадат в обхвата на чл. 2 от ЗОДОВ.

Трето, ако исковете са за обезщетяване на вреди от правозащитна дейност, които не са включени в някоя от хипотезите по чл. 2, ал. 1 или ал. 2 на ЗОДОВ, също не са налице предпоставки за търсене на отговорност. Изброяването на предпоставките в закона е изчерпателно и всякакви други случаи не попадат в обхвата му​​.

Освен това, когато вредите са причинени от действия, които не са отменени като незаконосъобразни, няма основание за търсене на отговорност. Например, ако мярката за неотклонение не е била отменена или ако не е установено, че правото на защита на гражданите е било нарушено, липсва основание за предявяване на иск по чл. 2 от ЗОДОВ​​.

Накрая, чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ постановява, че исковете за обезщетение за вреди, причинени при правозащитна дейност, се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че трябва да бъдат спазени процедурните изисквания на ГПК, включително и редовността на исковата молба, доказването на вредите и тяхната причинно-следствена връзка с действията на правозащитните органи​​.

Какви вреди могат да бъдат обезщетени с дело по ЗОДОВ?

Дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предоставя възможност на гражданите и юридическите лица да получат обезщетение за различни видове вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните и общинските органи. Вредите, които могат да бъдат обезщетени по ЗОДОВ, обхващат както имуществени, така и неимуществени вреди.

Имуществените вреди включват всички финансови загуби, които лицето е претърпяло в резултат на незаконосъобразните действия на държавните органи. Това могат да бъдат пряк финансов ущърб, пропуснати ползи, както и разходи, направени за преодоляване на последиците от незаконните действия. Пример за имуществена вреда може да бъде прекратяване на договор, което води до загуба на доходи, или разходи за медицинско лечение, наложило се в резултат на неправомерни действия на администрацията.

Неимуществените вреди се отнасят до нематериалните загуби, които лицето е претърпяло. Те включват страдания, болка, унижение, загуба на репутация или психически стрес, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на държавните органи. Например, неимуществена вреда може да бъде претърпяна при незаконно задържане под стража, когато лицето преживява стрес и унижение, свързани с неправомерното лишаване от свобода.

ЗОДОВ предвижда също така отговорност на държавата за вреди, причинени от съдебни актове и действия на правозащитните органи. Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, обезщетение може да бъде претендирано за вреди, причинени при задържане под стража или домашен арест, които впоследствие са били отменени. Вредите, произтичащи от нарушаване на права, защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, също подлежат на обезщетение. Това включва случаи на незаконно използване на специални разузнавателни средства или разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност (чл. 2, ал. 1, т. 7 и т. 8).

Обезщетение по ЗОДОВ може да бъде претендирано и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на органите по Закона за противодействие на корупцията (чл. 2а). Също така, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от нарушения на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията (чл. 2б).

Съдебната практика по ЗОДОВ показва, че обезщетенията за неимуществени вреди са значителни, особено в случаи на сериозни нарушения на основните права на гражданите. Размерът на обезщетенията се определя от съда, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото, включително тежестта на причинените вреди, продължителността на неправомерните действия и други релевантни фактори.

Видове вреди подлежащи на обезщетение:

• Имуществени вреди: Това включва преки финансови загуби, унищожение на имущество, както пропуснати ползи.
• Неимуществени вреди: Свързани са с лични страдания, психически стрес, увреждане на честта и доброто име. В практиката предимно се приема, че такива вреди могат да претендират само физически лица (граждани).

Субекти с право на завеждане на иск по ЗОДОВ

• Физически лица: Имат право да търсят обезщетение за всякакви вреди.
• Юридически лица: Предимно могат да претендират обезщетение само за имуществени вреди. Съгласно съдебната практика в България, в редки случаи могат да претендират и неимуществени вреди.
• Наследници: В случай на смърт, наследниците могат да продължат дело за имуществени вреди, заведено от починалия.

Така ЗОДОВ гарантира правото на гражданите и юридическите лица да получат справедливо обезщетение за вредите, причинени от незаконните действия или бездействия на държавни и общински органи. Този закон подчертава отговорността на държавата и общините за тяхната дейност и представлява важен инструмент за защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса.

Каква е процедурата за завеждане на дело по ЗОДОВ?

Процедурата за завеждане на дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) включва няколко основни стъпки и изисква внимателно спазване на предписаните от закона процедури.

Първата стъпка е установяване на наличие на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните или общинските органи. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Имуществените вреди включват финансови загуби и разходи, докато неимуществените вреди обхващат нематериални загуби като болка, страдание и загуба на репутация.

След като са установени вредите, следва да се определи компетентният съд, пред който ще бъде предявен искът. Според чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Ако искът е предявен срещу няколко ответници, делото се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд или Върховният административен съд (чл. 2в, ал. 2).

Добра идея ли е да ползваме образец на искова молба по ЗОДОВ?

Ползването на образец на искова молба е изключително лоша идея, защото успехът на едно дело срещу държавата основно зависи от това как ще се структурират аргументите и исковете, дали ще се представят правилните доказателства и направят подходящите доказателствени искания, дали ще се спазят сроковете и не на последно място - дали аргументацията в исковата молба ще е съдържателна. В този смисъл, ако исковата молба е представена по образец в интернет, а не е изготвена от добър адвокат, вероятността гражданин или юридическо лице да загуби делото е огромна! Исковата молба трябва да съдържа подробни данни за причинените вреди, доказателства за тях, както и основанието за предявяване на иска. Съдът разглежда исковете по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс или Гражданския процесуален кодекс в зависимост от естеството на вредите и ответниците (чл. 2в, ал. 1). За дължимите такси и разноски се прилагат разпоредбите на чл. 9а и чл. 10.

Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, ал. 1, е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си (чл. 3). Това задължение за разясняване е важно, тъй като информира пострадалите за възможностите им за правна защита и за процедурата по предявяване на иск.

Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4, ал. 1). В случаите, когато вредите са причинени от няколко ответници, те отговарят солидарно (чл. 4, ал. 2).

Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи (чл. 5, ал. 1). Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява (чл. 5, ал. 2).

Наследява ли се правото на обезщетение в следствие на вреди нанесени от държавата?

При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения (чл. 6, ал. 1). Наследниците на лице, срещу което е прекратено наказателното производство поради смърт, могат да предявят иск за обезщетение за вреди, като ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят е извършил престъпление (чл. 6, ал. 2).

Делата по ЗОДОВ се разглеждат със задължително участие на прокурор (чл. 10, ал. 1). Ако искът бъде отхвърлен изцяло, ищецът заплаща разноските по производството (чл. 10, ал. 2). Ако искът бъде уважен изцяло или частично, ответникът заплаща разноските по производството и възнаграждение за адвокат на ищеца, съразмерно с уважената част от иска (чл. 10, ал. 3).

Съдебните решения по делата за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс или Гражданския процесуален кодекс, в зависимост от случая (чл. 2в).

Има ли срок за завеждане на искова молба по ЗОДОВ и кой е ответникът?

Давността за завеждане на иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е ключов елемент, който определя времевия период, в който пострадалите лица могат да предявят своите искове. Според действащото законодателство, исковете за обезщетение по ЗОДОВ трябва да бъдат предявени в рамките на петгодишен давностен срок, считано от датата, на която лицето е узнало или е трябвало да узнае за причинените вреди и за лицето, което ги е причинило. Този срок е общ и се прилага за всички искове по закона, независимо от вида на вредите – имуществени или неимуществени.

Ако искът не бъде предявен в рамките на този давностен срок, правото на ищеца да търси обезщетение се погасява по давност. Това означава, че след изтичане на петте години, искът вече не може да бъде разгледан от съда, освен ако няма основания за спиране или прекъсване на давността, предвидени в закона.

Ответникът по исковете за обезщетение по ЗОДОВ е държавата или общината, чиито органи или длъжностни лица са причинили вредите чрез незаконосъобразни актове, действия или бездействия. Конкретно, исковете се предявяват срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни действия или бездействия са произлезли вредите. В чл. 7, ал. 1 се уточнява, че искът може да бъде предявен пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения.

В случаите, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд (чл. 7, ал. 2). Това е необходимо за осигуряване на обективност и безпристрастност в разглеждането на делото.

Също така, в случаите на искове за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс или Гражданския процесуален кодекс, в зависимост от конкретния случай и ответника (чл. 2в).

Цена и такса за завеждане на дело по ЗОДОВ?

Според чл. 9а от ЗОДОВ, за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. ТСпоред Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), таксите за завеждане на дело по ЗОДОВ са както следва:

1. За граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел се събира такса от 10 лв.
2. За юридически лица, които не попадат в горепосочената категория, се събира такса от 25 лв.

Тези такси се внасят при подаването на исковата молба. Важно е да се отбележи, че в сравнение с други видове дела, таксите по ЗОДОВ са значително по-ниски, с цел да се улесни достъпът на гражданите до правосъдие и да се гарантира, че няма да бъдат ограничени по финансови причини.

Разноските по делата включват различни разходи като такси за експертизи, свидетели, преводи на документи и други необходими действия за доказване на претенциите. Тези разноски не се внасят предварително, а се определят по време на самото производство.

Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и внесената държавна такса. Съдът също така може да осъди ответника да заплати на ищеца възнаграждение за адвокат или юрисконсулт, ако ищецът е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ако искът бъде отхвърлен изцяло, ищецът ще трябва да поеме разноските на ответника, ако той е имал адвокат или юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от иска.